24.01.2009 г., 22:51

Да си помълчим...

1.2K 0 5
 

‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''

 Дамян Дамянов

 

 

Пусни ръка по мене плавно.

Усещаш ли как тялото гори?

Със пръсти, устните помилвай - жадно,

Затвори очи и пулса усети.

 

Не искам нищо да ми казваш -

И този път го зная.

И търся във мълчанието ни покров.

 

Защото помня и не ще забравя

подарените от тебе дни с любов.

 

И нямам много, даже ми е малко,

мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.

А последната молитва - отнесе ми я вятърът.

Опита се да заличи молбите ми  към теб...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То пък един хумор... (хаха)
    От такива необразовани хорица,пишещи все още с
    малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
    или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!
  • Идеми, не е Дебелянов, а Дамян Дамянов... Стихът има нежно послание...
  • Хубаво, хубаво стихо! Изковано от душата! Поздрав!
  • Хареса ми ! Поздрави !
  • Идеми Дойдеми не приемам негативни коментари от човек,
    който започва всяко написано от него изречение с малка буква
    и който пише свръх неориантирано - неща,далечни от поезията!Благодаря!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...