‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''
Дамян Дамянов
Пусни ръка по мене плавно.
Усещаш ли как тялото гори?
Със пръсти, устните помилвай - жадно,
Затвори очи и пулса усети.
Не искам нищо да ми казваш -
И този път го зная.
И търся във мълчанието ни покров.
Защото помня и не ще забравя
подарените от тебе дни с любов.
И нямам много, даже ми е малко,
мълчанието ми е повече от злато, щом е с теб.
А последната молитва - отнесе ми я вятърът.
Опита се да заличи молбите ми към теб...
© Ангелина Петкова Всички права запазени
От такива необразовани хорица,пишещи все още с
малка буква...и хумора минава за незнание,непросветеност
или казано на прост език-по-примитивно интелектуално ниво!