Трепет видях в очите ти.
Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
Исках милиони неща да изрека,
но безгласни останаха устните ми.
Удар след удар в сърцето,
отброяваха миг на мълчание,
притеснен ли бях,
може би прекалено старание.
Дебело завита под пластове пепел,
бавно жаравата тлей -
да я оставим да гасне полека
Нека си кажем просто - “Здравей!”.