5 jun 2012, 18:58

Да сътвориш следа

  Poesía
967 1 21

 

 

 

          ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА

 

 

                        "Вземи парите, сине, и учи!"

 

                                                      Павел Матев

 

 

Прегръщам те с усмивка. Виж  - небето

заплака от самотност вместо мен.

Но се върни в България, където

с надеждата ми ти си вкоренен.

 

Аз не отрязах плитките си, сине,

като жената в песен на Емил.

Но търсех, търсех начин да заминеш

да учиш. И съдбата се смили.

 

Продадохме наследството - земите,

осиротяла черноземна пръст.

Но знам - ще те закрилят и дедите,

а аз ще се гордея с твоя ръст.

 

Пред стъпките ти пълно менче плисвам,

наричам да ти тръгне по вода.

Когато тук се върнеш, сине, искам

в живота си да сътвориш следа.

 

 

01.03.2012

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Мария!
    Как искам да заплача, да вия и да не спирам! Да не спирам поне толкова години, колкото бях сам!!
  • Благодаря за топлите думи, оставени като коментар на стихотворението!
  • Стихове топли
    имаш скрити в сърцето...
    Майчице свята.
  • Много станахме тези,които изпращаме децата си...
    Дано Бог бди над тях в далечната чужбина!
  • Боже , изпращаме децата си.Съпреживях го отново.Бъди силна , смела и пиши!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...