ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
"Вземи парите, сине, и учи!"
Павел Матев
Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
заплака от самотност вместо мен.
Но се върни в България, където
с надеждата ми ти си вкоренен.
Аз не отрязах плитките си, сине,
като жената в песен на Емил.
Но търсех, търсех начин да заминеш
да учиш. И съдбата се смили.
Продадохме наследството - земите,
осиротяла черноземна пръст.
Но знам - ще те закрилят и дедите,
а аз ще се гордея с твоя ръст.
Пред стъпките ти пълно менче плисвам,
наричам да ти тръгне по вода.
Когато тук се върнеш, сине, искам
в живота си да сътвориш следа.
01.03.2012
© Мария Панайотова Всички права запазени
Как искам да заплача, да вия и да не спирам! Да не спирам поне толкова години, колкото бях сам!!