5 июн. 2012 г., 18:58

Да сътвориш следа

968 1 21

 

 

 

          ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА

 

 

                        "Вземи парите, сине, и учи!"

 

                                                      Павел Матев

 

 

Прегръщам те с усмивка. Виж  - небето

заплака от самотност вместо мен.

Но се върни в България, където

с надеждата ми ти си вкоренен.

 

Аз не отрязах плитките си, сине,

като жената в песен на Емил.

Но търсех, търсех начин да заминеш

да учиш. И съдбата се смили.

 

Продадохме наследството - земите,

осиротяла черноземна пръст.

Но знам - ще те закрилят и дедите,

а аз ще се гордея с твоя ръст.

 

Пред стъпките ти пълно менче плисвам,

наричам да ти тръгне по вода.

Когато тук се върнеш, сине, искам

в живота си да сътвориш следа.

 

 

01.03.2012

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Мария!
    Как искам да заплача, да вия и да не спирам! Да не спирам поне толкова години, колкото бях сам!!
  • Благодаря за топлите думи, оставени като коментар на стихотворението!
  • Стихове топли
    имаш скрити в сърцето...
    Майчице свята.
  • Много станахме тези,които изпращаме децата си...
    Дано Бог бди над тях в далечната чужбина!
  • Боже , изпращаме децата си.Съпреживях го отново.Бъди силна , смела и пиши!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...