5 июн. 2012 г., 18:58

Да сътвориш следа

963 1 21

 

 

 

          ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА

 

 

                        "Вземи парите, сине, и учи!"

 

                                                      Павел Матев

 

 

Прегръщам те с усмивка. Виж  - небето

заплака от самотност вместо мен.

Но се върни в България, където

с надеждата ми ти си вкоренен.

 

Аз не отрязах плитките си, сине,

като жената в песен на Емил.

Но търсех, търсех начин да заминеш

да учиш. И съдбата се смили.

 

Продадохме наследството - земите,

осиротяла черноземна пръст.

Но знам - ще те закрилят и дедите,

а аз ще се гордея с твоя ръст.

 

Пред стъпките ти пълно менче плисвам,

наричам да ти тръгне по вода.

Когато тук се върнеш, сине, искам

в живота си да сътвориш следа.

 

 

01.03.2012

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Мария!
    Как искам да заплача, да вия и да не спирам! Да не спирам поне толкова години, колкото бях сам!!
  • Благодаря за топлите думи, оставени като коментар на стихотворението!
  • Стихове топли
    имаш скрити в сърцето...
    Майчице свята.
  • Много станахме тези,които изпращаме децата си...
    Дано Бог бди над тях в далечната чужбина!
  • Боже , изпращаме децата си.Съпреживях го отново.Бъди силна , смела и пиши!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...