4 nov 2007, 11:57

Да те жадувам 

  Poesía » De amor
4.7 (3)
1106 0 4
Да те жадувам
Растеше в лазура сянка жадувана,
в пламнали зеници, мечта несънувана.
Донесе ми живота, пролетта,
с длани въздушни откри нежността...
Окрилена от обич до забрава,
преосмислих всяка кръговратна представа...
Мисъл неспокойна обсеби сърцето,
в бездънен копнеж, волно крачех в небето.
Да те жадувам в прилив нежносин,
с ореол от сребърни звезди...
да те нося в прозрачните мечти! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »