azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
4 nov 2007, 11:57

Да те жадувам

1.2K 0 4
 

Да те жадувам

 

Растеше в лазура сянка жадувана,

в  пламнали зеници, мечта несънувана.

Донесе ми живота, пролетта,

с длани въздушни откри нежността...

 

Окрилена от обич до забрава,

преосмислих всяка кръговратна представа...

Мисъл неспокойна обсеби сърцето,

в бездънен копнеж, волно крачех в  небето.

 

Да те жадувам в прилив нежносин,

с ореол от сребърни звезди...

да те нося в прозрачните мечти!

Да те жадувам в грях непростим!

 

Да те жадувам с разнежени очи,

с желание, което ме гори!

Треперя в немощта безкрила,

в  мечтите - бисери и свила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0