Да те жадувам
Растеше в лазура сянка жадувана,
в пламнали зеници, мечта несънувана.
Донесе ми живота, пролетта,
с длани въздушни откри нежността...
Окрилена от обич до забрава,
преосмислих всяка кръговратна представа...
Мисъл неспокойна обсеби сърцето,
в бездънен копнеж, волно крачех в небето.
Да те жадувам в прилив нежносин,
с ореол от сребърни звезди...
да те нося в прозрачните мечти! ...