azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
Nov 4, 2007, 11:57 AM

Да те жадувам

  Poetry » Love
1.2K 0 4
 

Да те жадувам

 

Растеше в лазура сянка жадувана,

в  пламнали зеници, мечта несънувана.

Донесе ми живота, пролетта,

с длани въздушни откри нежността...

 

Окрилена от обич до забрава,

преосмислих всяка кръговратна представа...

Мисъл неспокойна обсеби сърцето,

в бездънен копнеж, волно крачех в  небето.

 

Да те жадувам в прилив нежносин,

с ореол от сребърни звезди...

да те нося в прозрачните мечти!

Да те жадувам в грях непростим!

 

Да те жадувам с разнежени очи,

с желание, което ме гори!

Треперя в немощта безкрила,

в  мечтите - бисери и свила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0