Nov 4, 2007, 11:57 AM

Да те жадувам

  Poetry » Love
1.2K 0 4
 

Да те жадувам

 

Растеше в лазура сянка жадувана,

в  пламнали зеници, мечта несънувана.

Донесе ми живота, пролетта,

с длани въздушни откри нежността...

 

Окрилена от обич до забрава,

преосмислих всяка кръговратна представа...

Мисъл неспокойна обсеби сърцето,

в бездънен копнеж, волно крачех в  небето.

 

Да те жадувам в прилив нежносин,

с ореол от сребърни звезди...

да те нося в прозрачните мечти!

Да те жадувам в грях непростим!

 

Да те жадувам с разнежени очи,

с желание, което ме гори!

Треперя в немощта безкрила,

в  мечтите - бисери и свила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...