Да те жадувам
Да те жадувам
Растеше в лазура сянка жадувана,
в пламнали зеници, мечта несънувана.
Донесе ми живота, пролетта,
с длани въздушни откри нежността...
Окрилена от обич до забрава,
преосмислих всяка кръговратна представа...
Мисъл неспокойна обсеби сърцето,
в бездънен копнеж, волно крачех в небето.
Да те жадувам в прилив нежносин,
с ореол от сребърни звезди...
да те нося в прозрачните мечти!
Да те жадувам в грях непростим!
Да те жадувам с разнежени очи,
с желание, което ме гори!
Треперя в немощта безкрила,
в мечтите - бисери и свила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
Докато го четях си представях пеперуди,който с танц описват думите ти 