Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
11 may 2008, 21:19

Да забравя...

775 0 2

Помниш ли, когато

безутешно плачех за теб?

Как спях на пейката

пред твоя дом...

Преструвах се после,

че всичко е наред,

но не беше...

Помниш ли безкрайните

пътища към твоето сърце,

докато не те намерих?...

Тогава ме притисна до стената

и разкрит ми каза

колко ме мразиш.

А аз ти вярвах...

 Глупачка!

Ще забравиш ли за

силата в мен,

мълчанието, когато ме смачка.

Ще се надяваш ли,

че няма да ти се върне?

Аз едва ли ще забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0