May 11, 2008, 9:19 PM

Да забравя...

  Poetry » Love
776 0 2

Помниш ли, когато

безутешно плачех за теб?

Как спях на пейката

пред твоя дом...

Преструвах се после,

че всичко е наред,

но не беше...

Помниш ли безкрайните

пътища към твоето сърце,

докато не те намерих?...

Тогава ме притисна до стената

и разкрит ми каза

колко ме мразиш.

А аз ти вярвах...

 Глупачка!

Ще забравиш ли за

силата в мен,

мълчанието, когато ме смачка.

Ще се надяваш ли,

че няма да ти се върне?

Аз едва ли ще забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...