Помниш ли, когато
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после,
че всичко е наред,
но не беше...
Помниш ли безкрайните
пътища към твоето сърце,
докато не те намерих?...
Тогава ме притисна до стената
и разкрит ми каза
колко ме мразиш.
А аз ти вярвах...
Глупачка!
Ще забравиш ли за
силата в мен,
мълчанието, когато ме смачка.
Ще се надяваш ли,
че няма да ти се върне?
Аз едва ли ще забравя.
© Стеси All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
