11 мая 2008 г., 21:19

Да забравя...

778 0 2

Помниш ли, когато

безутешно плачех за теб?

Как спях на пейката

пред твоя дом...

Преструвах се после,

че всичко е наред,

но не беше...

Помниш ли безкрайните

пътища към твоето сърце,

докато не те намерих?...

Тогава ме притисна до стената

и разкрит ми каза

колко ме мразиш.

А аз ти вярвах...

 Глупачка!

Ще забравиш ли за

силата в мен,

мълчанието, когато ме смачка.

Ще се надяваш ли,

че няма да ти се върне?

Аз едва ли ще забравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...