Да забравя...
Помниш ли, когато
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после,
че всичко е наред,
но не беше...
Помниш ли безкрайните
пътища към твоето сърце,
докато не те намерих?...
Тогава ме притисна до стената
и разкрит ми каза
колко ме мразиш.
А аз ти вярвах...
Глупачка!
Ще забравиш ли за
силата в мен,
мълчанието, когато ме смачка.
Ще се надяваш ли,
че няма да ти се върне?
Аз едва ли ще забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
