Помниш ли, когато
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после,
че всичко е наред,
но не беше...
Помниш ли безкрайните
пътища към твоето сърце,
докато не те намерих?...
Тогава ме притисна до стената
и разкрит ми каза
колко ме мразиш.
А аз ти вярвах...
Глупачка!
Ще забравиш ли за
силата в мен,
мълчанието, когато ме смачка.
Ще се надяваш ли,
че няма да ти се върне?
Аз едва ли ще забравя.
© Стеси Всички права запазени
с обич Стефи.