Да знаеш
да знаеш
когато сънят ми
си прави пристанища
и се рее
когато упорства
дъхът ми в стремление
и няма да бъде познат
и няма да бъде погубен
да знаеш
че имам речния бряг
и имам до болка луната
когато ми казва
вталена наздравица
просто да знаеш
че немия сън си отиде
само да знаеш
че пак си ме има
отвъд и оттатък
и само да знаеш
светът се понесе
светът се събра
и няма да има
небета
просто няма да има
само една
болка в смислени длани
и дъх
само шепот
за сън
в побеляла тъга
ще говори понякога
с нас
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
