Да знаеш

Poetry

1.4K 0 6

да знаеш

когато сънят ми

си прави пристанища

и се рее

когато упорства

дъхът ми в стремление

и няма да бъде познат

и няма да бъде погубен

да знаеш

че имам речния бряг

и имам до болка луната

когато ми казва

вталена наздравица

просто да знаеш

че немия сън си отиде

само да знаеш

че пак си ме има

отвъд и оттатък

и само да знаеш

светът се понесе

светът се събра

и няма да има

небета

просто няма да има

само една

болка в смислени длани

и дъх

само шепот

за сън

в побеляла тъга

ще говори понякога

с нас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Donnerjack (Донърджак)

Съкровенно е

Джак

2016-02-05T01:27:00+02:00
contessa (Светла Асенова)

"... и имам до болка луната ..."

2015-02-10T10:17:04+02:00
radiola (Рада Димова)

Харесва ми тази задъханост – знак, че всичко идва от дълбокото и е истинско!

2015-02-06T14:20:38+02:00
nyctophilia (Георги)

Прекрасно е,
много красив и завладяващ изказ,
пропит с дълбока чувствителност...

2015-02-05T23:05:21+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И отвъд и оттатък,
и насън и наяве,
и за дълго и кратко
любовта задължава...

2015-02-05T20:55:03+02:00