Да знаеш

Feb 5, 2015, 10:39 AM

Poetry

1037 0 6

да знаеш

когато сънят ми

си прави пристанища

и се рее

когато упорства

дъхът ми в стремление

и няма да бъде познат

и няма да бъде погубен

да знаеш

че имам речния бряг

и имам до болка луната

когато ми казва

вталена наздравица

просто да знаеш

че немия сън си отиде

само да знаеш

че пак си ме има

отвъд и оттатък

и само да знаеш

светът се понесе

светът се събра

и няма да има

небета

просто няма да има

само една

болка в смислени длани

и дъх

само шепот

за сън

в побеляла тъга

ще говори понякога

с нас

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Donnerjack (Донърджак)

2016-02-05T01:27:00+02:00

Съкровенно е

Джак
contessa (Светла Асенова)

2015-02-10T10:17:04+02:00

"... и имам до болка луната ..."
radiola (Рада Димова)

2015-02-06T14:20:38+02:00

Харесва ми тази задъханост – знак, че всичко идва от дълбокото и е истинско!
nyctophilia (Георги)

2015-02-05T23:05:21+02:00

Прекрасно е,
много красив и завладяващ изказ,
пропит с дълбока чувствителност...
Довереница (Дочка Василева)

2015-02-05T20:55:03+02:00

И отвъд и оттатък,
и насън и наяве,
и за дълго и кратко
любовта задължава...
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-02-05T14:54:12+02:00

Загадъчно откровение - Герда...!!!
...и няма да има
небета
просто няма да има
само една
болка в смислени длани
и дъх...