ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи
на чувствата ми кипналото вино.
В душата се надига стрък зелен.
Орисницата, дето вчера мина,
ми каза, че си влюбен ти... Във мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse