ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи
на чувствата ми кипналото вино.
В душата се надига стрък зелен.
Орисницата, дето вчера мина,
ми каза, че си влюбен ти... Във мен!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
