ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи
на чувствата ми кипналото вино.
В душата се надига стрък зелен.
Орисницата, дето вчера мина,
ми каза, че си влюбен ти... Във мен!
© Мария Панайотова Все права защищены