Сине, дай ми ти торбата,
дето мама ми уши!
Та да хвана аз гората,
че животът ми тежи!
Да оставя таз неволя,
бедност, мъка и сълзи.
Сам да скитам там на воля,
сред дървета и скали.
Да забравя лоши хора,
злоба, завист и пари.
Там да дишам от простора,
да живея със орли.
Сине, дай ми ти торбата,
само хлебец ми сложи!
Прегърни ме до вратата
и за всичко ми прости!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados