5.04.2019 г., 16:16

Дай ми сине

395 0 2

Сине, дай ми ти торбата,

дето мама ми уши!

Та да хвана аз гората,

че животът ми тежи!

 

Да оставя таз неволя,

бедност, мъка и сълзи.

Сам да скитам там на воля,

сред дървета и скали.

 

Да забравя лоши хора,

злоба, завист и пари.

Там да дишам от простора,

да живея със орли.

 

Сине, дай ми ти торбата,

само хлебец ми сложи!

Прегърни ме до вратата

и за всичко ми прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...