Сине, дай ми ти торбата,
дето мама ми уши!
Та да хвана аз гората,
че животът ми тежи!
Да оставя таз неволя,
бедност, мъка и сълзи.
Сам да скитам там на воля,
сред дървета и скали.
Да забравя лоши хора,
злоба, завист и пари.
Там да дишам от простора,
да живея със орли.
Сине, дай ми ти торбата,
само хлебец ми сложи!
Прегърни ме до вратата
и за всичко ми прости!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
