6 mar 2009, 12:00

Дайте ми рецепта

  Poesía
868 0 3

Може би не трябваше да пиша,

май не съм призвана за това и

стихът не ме обича, и бяга

презглава от мен сега.

 

Пиша аз за гняв, омраза,

а не искам аз това...

много тъжно е, така е,

но това ми се върти в глава.

 

Моля, дайте ми рецепта

да изтрия тъмното от мен!

 

Моля, дайте ми рецепта,

че не лудостта живее в мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз, от личен опит ще ти кажа ... не ти се пише за омраза и какво беше - гняв ... ами на мен често ми се вие като на куче ... ама си пиша за някое момиче или колко са красиви цветята и тн. -... тъгата е двигател ... пожелавам ти да намериш силата ... от чернилката да нарисуваш дъга ... поне това опитвам аз да направя ...


    може да е самозаблуда ... но хората четат весели стихове и често не осъзнават и не разибрат колко тъга има в теб ... и се радват на сътвореното ... а тяхната радост се връща при теб ... и някак си така се получава ... аналогично е и с ... поведението ни в живота ... колкото и говняно да ти е ... усмихвай се ... хората имат нужда да виждат усмихнати хора ...


    извини ме че се отплеснах
  • Благодаря ти Краси за написаното.Аз вярвям че ще намеря тази рецепта
    както вярвям и в доброто у хората
  • Човек трябва да пише само това, което не може да не напише, освен това да го напише така, че да накара читателити да го преживеят -
    това е рециптата за писането!
    В другото не съм компетентен.

    П.П.Май си преживяла и още приживяваш нещо труднопреодолимо.Съжалявам, не знам как да помогна.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...