6 mar 2009, 12:00

Дайте ми рецепта

  Poesía
874 0 3

Може би не трябваше да пиша,

май не съм призвана за това и

стихът не ме обича, и бяга

презглава от мен сега.

 

Пиша аз за гняв, омраза,

а не искам аз това...

много тъжно е, така е,

но това ми се върти в глава.

 

Моля, дайте ми рецепта

да изтрия тъмното от мен!

 

Моля, дайте ми рецепта,

че не лудостта живее в мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз, от личен опит ще ти кажа ... не ти се пише за омраза и какво беше - гняв ... ами на мен често ми се вие като на куче ... ама си пиша за някое момиче или колко са красиви цветята и тн. -... тъгата е двигател ... пожелавам ти да намериш силата ... от чернилката да нарисуваш дъга ... поне това опитвам аз да направя ...


    може да е самозаблуда ... но хората четат весели стихове и често не осъзнават и не разибрат колко тъга има в теб ... и се радват на сътвореното ... а тяхната радост се връща при теб ... и някак си така се получава ... аналогично е и с ... поведението ни в живота ... колкото и говняно да ти е ... усмихвай се ... хората имат нужда да виждат усмихнати хора ...


    извини ме че се отплеснах
  • Благодаря ти Краси за написаното.Аз вярвям че ще намеря тази рецепта
    както вярвям и в доброто у хората
  • Човек трябва да пише само това, което не може да не напише, освен това да го напише така, че да накара читателити да го преживеят -
    това е рециптата за писането!
    В другото не съм компетентен.

    П.П.Май си преживяла и още приживяваш нещо труднопреодолимо.Съжалявам, не знам как да помогна.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...