Може би не трябваше да пиша,
май не съм призвана за това и
стихът не ме обича, и бяга
презглава от мен сега.
Пиша аз за гняв, омраза,
а не искам аз това...
много тъжно е, така е,
но това ми се върти в глава.
Моля, дайте ми рецепта
да изтрия тъмното от мен!
Моля, дайте ми рецепта,
че не лудостта живее в мен.
© СТЕФКА ИЛИЕВА All rights reserved.
може да е самозаблуда ... но хората четат весели стихове и често не осъзнават и не разибрат колко тъга има в теб ... и се радват на сътвореното ... а тяхната радост се връща при теб ... и някак си така се получава ... аналогично е и с ... поведението ни в живота ... колкото и говняно да ти е ... усмихвай се ... хората имат нужда да виждат усмихнати хора ...
извини ме че се отплеснах