6 мар. 2009 г., 12:00

Дайте ми рецепта

869 0 3

Може би не трябваше да пиша,

май не съм призвана за това и

стихът не ме обича, и бяга

презглава от мен сега.

 

Пиша аз за гняв, омраза,

а не искам аз това...

много тъжно е, така е,

но това ми се върти в глава.

 

Моля, дайте ми рецепта

да изтрия тъмното от мен!

 

Моля, дайте ми рецепта,

че не лудостта живее в мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • аз, от личен опит ще ти кажа ... не ти се пише за омраза и какво беше - гняв ... ами на мен често ми се вие като на куче ... ама си пиша за някое момиче или колко са красиви цветята и тн. -... тъгата е двигател ... пожелавам ти да намериш силата ... от чернилката да нарисуваш дъга ... поне това опитвам аз да направя ...


    може да е самозаблуда ... но хората четат весели стихове и често не осъзнават и не разибрат колко тъга има в теб ... и се радват на сътвореното ... а тяхната радост се връща при теб ... и някак си така се получава ... аналогично е и с ... поведението ни в живота ... колкото и говняно да ти е ... усмихвай се ... хората имат нужда да виждат усмихнати хора ...


    извини ме че се отплеснах
  • Благодаря ти Краси за написаното.Аз вярвям че ще намеря тази рецепта
    както вярвям и в доброто у хората
  • Човек трябва да пише само това, което не може да не напише, освен това да го напише така, че да накара читателити да го преживеят -
    това е рециптата за писането!
    В другото не съм компетентен.

    П.П.Май си преживяла и още приживяваш нещо труднопреодолимо.Съжалявам, не знам как да помогна.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...