6.03.2009 г., 12:00

Дайте ми рецепта

866 0 3

Може би не трябваше да пиша,

май не съм призвана за това и

стихът не ме обича, и бяга

презглава от мен сега.

 

Пиша аз за гняв, омраза,

а не искам аз това...

много тъжно е, така е,

но това ми се върти в глава.

 

Моля, дайте ми рецепта

да изтрия тъмното от мен!

 

Моля, дайте ми рецепта,

че не лудостта живее в мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СТЕФКА ИЛИЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • аз, от личен опит ще ти кажа ... не ти се пише за омраза и какво беше - гняв ... ами на мен често ми се вие като на куче ... ама си пиша за някое момиче или колко са красиви цветята и тн. -... тъгата е двигател ... пожелавам ти да намериш силата ... от чернилката да нарисуваш дъга ... поне това опитвам аз да направя ...


    може да е самозаблуда ... но хората четат весели стихове и често не осъзнават и не разибрат колко тъга има в теб ... и се радват на сътвореното ... а тяхната радост се връща при теб ... и някак си така се получава ... аналогично е и с ... поведението ни в живота ... колкото и говняно да ти е ... усмихвай се ... хората имат нужда да виждат усмихнати хора ...


    извини ме че се отплеснах
  • Благодаря ти Краси за написаното.Аз вярвям че ще намеря тази рецепта
    както вярвям и в доброто у хората
  • Човек трябва да пише само това, което не може да не напише, освен това да го напише така, че да накара читателити да го преживеят -
    това е рециптата за писането!
    В другото не съм компетентен.

    П.П.Май си преживяла и още приживяваш нещо труднопреодолимо.Съжалявам, не знам как да помогна.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...