1 нояб. 2025 г., 18:10

Далече от градчето

176 1 0

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето –
далече от градчето
те бяха мушитрънки,
родени между трънки.
Но бяха тъй щастливи,
макар и сред коприви,
за тоя – дето духа...
И клати си тензуха...
Изнасяха концерти!
И правеха оферти –
на крачка от градчето.
Реката. И тепето...
Живееха във къщи
от папрати могъщи,
сред камъни и тръни,
макар – едни и същи..
Защото край тепето,
далече от градчето –
подпираха Балкана!
Земята! И Небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...