1.11.2025 г., 18:10

Далече от градчето

175 1 0

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето –
далече от градчето
те бяха мушитрънки,
родени между трънки.
Но бяха тъй щастливи,
макар и сред коприви,
за тоя – дето духа...
И клати си тензуха...
Изнасяха концерти!
И правеха оферти –
на крачка от градчето.
Реката. И тепето...
Живееха във къщи
от папрати могъщи,
сред камъни и тръни,
макар – едни и същи..
Защото край тепето,
далече от градчето –
подпираха Балкана!
Земята! И Небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...