Nov 1, 2025, 6:10 PM

Далече от градчето

  Poetry
177 1 0

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето –
далече от градчето
те бяха мушитрънки,
родени между трънки.
Но бяха тъй щастливи,
макар и сред коприви,
за тоя – дето духа...
И клати си тензуха...
Изнасяха концерти!
И правеха оферти –
на крачка от градчето.
Реката. И тепето...
Живееха във къщи
от папрати могъщи,
сред камъни и тръни,
макар – едни и същи..
Защото край тепето,
далече от градчето –
подпираха Балкана!
Земята! И Небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...