1 feb 2007, 14:24

Далеч

  Poesía
879 0 0
  "Спасете ни" - вик немощен, загубено
                      броди в пустинята на тишината;
                "Защо ние", "Колко още трябва да изтърпим",
                  Къде е посоката? Къде е оазисът? Къде?...

                  Парцаливи очи - играчка за болката,
                  сълза - спомен за бебешката количка,
                    втора - за първата дума,
                      трета - за невинната усмивка,
                        четвърта, пета, шеста... 
                   
 
                    Протегната ръка, копнееща за
                      нежността и топлината на
                        любимия човек, ала докосваща
                          единствено отблъскващите ледени решетки.

                       Треперещи сърца - сред тях е
                         самопоканилата се гостенка - Смъртта
                          "Елате при мен", "с мен не ще има
                            никога повече страдание",
                             "Върви си, ще издържим"
                               "Както желаете,но аз ще ви чакам"                                             
                      
                              Надеждата - невидима и слаба,
                                 но все пак надежда,
                                   до последен дъх,
                                     бил той в пустинята или оазиса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...