Feb 1, 2007, 2:24 PM

Далеч

  Poetry
875 0 0
  "Спасете ни" - вик немощен, загубено
                      броди в пустинята на тишината;
                "Защо ние", "Колко още трябва да изтърпим",
                  Къде е посоката? Къде е оазисът? Къде?...

                  Парцаливи очи - играчка за болката,
                  сълза - спомен за бебешката количка,
                    втора - за първата дума,
                      трета - за невинната усмивка,
                        четвърта, пета, шеста... 
                   
 
                    Протегната ръка, копнееща за
                      нежността и топлината на
                        любимия човек, ала докосваща
                          единствено отблъскващите ледени решетки.

                       Треперещи сърца - сред тях е
                         самопоканилата се гостенка - Смъртта
                          "Елате при мен", "с мен не ще има
                            никога повече страдание",
                             "Върви си, ще издържим"
                               "Както желаете,но аз ще ви чакам"                                             
                      
                              Надеждата - невидима и слаба,
                                 но все пак надежда,
                                   до последен дъх,
                                     бил той в пустинята или оазиса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...