1 февр. 2007 г., 14:24

Далеч

878 0 0
  "Спасете ни" - вик немощен, загубено
                      броди в пустинята на тишината;
                "Защо ние", "Колко още трябва да изтърпим",
                  Къде е посоката? Къде е оазисът? Къде?...

                  Парцаливи очи - играчка за болката,
                  сълза - спомен за бебешката количка,
                    втора - за първата дума,
                      трета - за невинната усмивка,
                        четвърта, пета, шеста... 
                   
 
                    Протегната ръка, копнееща за
                      нежността и топлината на
                        любимия човек, ала докосваща
                          единствено отблъскващите ледени решетки.

                       Треперещи сърца - сред тях е
                         самопоканилата се гостенка - Смъртта
                          "Елате при мен", "с мен не ще има
                            никога повече страдание",
                             "Върви си, ще издържим"
                               "Както желаете,но аз ще ви чакам"                                             
                      
                              Надеждата - невидима и слаба,
                                 но все пак надежда,
                                   до последен дъх,
                                     бил той в пустинята или оазиса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...