6 dic 2025, 12:35

Далечен

42 1 0

Прелиствам с уморени пръсти дните.

Пропити с мисълта за него –

рицарят със броня от перо.

Пулсира бясно бягащото его.

Луната с мене уморено бди.

В предизвестена смърт умират всички рими.

Сърцето... в

тъжен послеслов мълчи.

Трептят звездите, 

 в шепот, с мойте устни в унисон.

Къде остана той..

поетът влюбен, рисуваше ме с думи – благослов.

Убих ли онзи див копнеж във миг изгубен?

Онзи трепет от любов?

Дали и той сега е като мен е буден?

Или сънува в плен на друга,

чудото на любовта?

Последен лист от календара... скъсан.

Отнякъде долавям екот...

Далеко е... колкото една изплакана сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...