Dec 6, 2025, 12:35 PM

Далечен

  Poetry » Love
43 1 0

Прелиствам с уморени пръсти дните.

Пропити с мисълта за него –

рицарят със броня от перо.

Пулсира бясно бягащото его.

Луната с мене уморено бди.

В предизвестена смърт умират всички рими.

Сърцето... в

тъжен послеслов мълчи.

Трептят звездите, 

 в шепот, с мойте устни в унисон.

Къде остана той..

поетът влюбен, рисуваше ме с думи – благослов.

Убих ли онзи див копнеж във миг изгубен?

Онзи трепет от любов?

Дали и той сега е като мен е буден?

Или сънува в плен на друга,

чудото на любовта?

Последен лист от календара... скъсан.

Отнякъде долавям екот...

Далеко е... колкото една изплакана сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...