Далечен
Прелиствам с уморени пръсти дните.
Пропити с мисълта за него –
рицарят със броня от перо.
Пулсира бясно бягащото его.
Луната с мене уморено бди.
В предизвестена смърт умират всички рими.
Сърцето... в
тъжен послеслов мълчи.
Трептят звездите,
в шепот, с мойте устни в унисон.
Къде остана той..
поетът влюбен, рисуваше ме с думи – благослов.
Убих ли онзи див копнеж във миг изгубен?
Онзи трепет от любов?
Дали и той сега е като мен е буден?
Или сънува в плен на друга,
чудото на любовта?
Последен лист от календара... скъсан.
Отнякъде долавям екот...
Далеко е... колкото една изплакана сълза.
© All rights reserved. ✍️ No AI Used