Далечен

Прелиствам с уморени пръсти дните.

Пропити с мисълта за него –

рицарят със броня от перо.

Пулсира бясно бягащото его.

Луната с мене уморено бди.

В предизвестена смърт умират всички рими.

Сърцето... в

тъжен послеслов мълчи.

Трептят звездите, 

 в шепот, с мойте устни в унисон.

Къде остана той..

поетът влюбен, рисуваше ме с думи – благослов.

Убих ли онзи див копнеж във миг изгубен?

Онзи трепет от любов?

Дали и той сега е като мен е буден?

Или сънува в плен на друга,

чудото на любовта?

Последен лист от календара... скъсан.

Отнякъде долавям екот...

Далеко е... колкото една изплакана сълза.