Далечен полъх

6 jul 2008, 12:33

Poesía » De amor

1004 0 3

Далечен полъх на надежда сляпа…
Ти нямаш вкус, aла те усещам,
нозете ти пристъпват тихо
оставяш смисъл във душата…

Усмивката ми не съзираш -
усмивката на моето сърце,
чийто трепет породен е
от облика на твоето лице

Хармония и хаос преплитат се,
усмивка и сълза обичат се…
щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…
Като мастило на пресъхнало перо,
като отпечатък от стихийна тишина,
като облак над пустинна синева…

Почувствай повея на юга,
привкусен с неизвестността,
обладай душата до полуда
или изчезни завинаги и
точно сега!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

katkatkat (Катя)

2008-07-06T21:46:06+03:00

Емоционално ти се е получило...
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-07-06T13:46:33+03:00

"отпечатък от стихийна тишина"

Поздрав!
gerrda (Геновева Христова)

2008-07-06T12:39:20+03:00

"...щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…"

има много хубави моменти тук