6 июл. 2008 г., 12:33

Далечен полъх 

  Поэзия » Любовная
1022 0 3
Далечен полъх на надежда сляпа…
Ти нямаш вкус, aла те усещам,
нозете ти пристъпват тихо
оставяш смисъл във душата…

Усмивката ми не съзираш -
усмивката на моето сърце,
чийто трепет породен е
от облика на твоето лице

Хармония и хаос преплитат се,
усмивка и сълза обичат се…
щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…
Като мастило на пресъхнало перо,
като отпечатък от стихийна тишина,
като облак над пустинна синева…

Почувствай повея на юга,
привкусен с неизвестността,
обладай душата до полуда
или изчезни завинаги и
точно сега!


© Деси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??