Jul 6, 2008, 12:33 PM

Далечен полъх

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Далечен полъх на надежда сляпа…
Ти нямаш вкус, aла те усещам,
нозете ти пристъпват тихо
оставяш смисъл във душата…

Усмивката ми не съзираш -
усмивката на моето сърце,
чийто трепет породен е
от облика на твоето лице

Хармония и хаос преплитат се,
усмивка и сълза обичат се…
щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…
Като мастило на пресъхнало перо,
като отпечатък от стихийна тишина,
като облак над пустинна синева…

Почувствай повея на юга,
привкусен с неизвестността,
обладай душата до полуда
или изчезни завинаги и
точно сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...