Далечен полъх
Далечен полъх на надежда сляпа…
Ти нямаш вкус, aла те усещам,
нозете ти пристъпват тихо
оставяш смисъл във душата…
Усмивката ми не съзираш -
усмивката на моето сърце,
чийто трепет породен е
от облика на твоето лице
Хармония и хаос преплитат се,
усмивка и сълза обичат се…
щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…
Като мастило на пресъхнало перо,
като отпечатък от стихийна тишина,
като облак над пустинна синева…
Почувствай повея на юга,
привкусен с неизвестността,
обладай душата до полуда
или изчезни завинаги и
точно сега!
Ти нямаш вкус, aла те усещам,
нозете ти пристъпват тихо
оставяш смисъл във душата…
Усмивката ми не съзираш -
усмивката на моето сърце,
чийто трепет породен е
от облика на твоето лице
Хармония и хаос преплитат се,
усмивка и сълза обичат се…
щом безмълвно ми говориш
с безшумна лирика на есенни листа…
Като мастило на пресъхнало перо,
като отпечатък от стихийна тишина,
като облак над пустинна синева…
Почувствай повея на юга,
привкусен с неизвестността,
обладай душата до полуда
или изчезни завинаги и
точно сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
