10 feb 2010, 14:01

Дали

997 0 2

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?

 

Дали не бях старец побелял,

потънал в спомен избледнял,

или сред толкова въпроси

по тебе вечно съм копнял?

 

Дали не бях мрачното небе,

поръсено със звезден прах,

или стоях пред  теб на колене,

търсещ с устни твоето лице?

 

Дали не бях рицар без  доспехи,

разголил  доблестната си душа,

или застанал слаб пред участта,

търсех топлината на плътта ти?

 

Дали неканен гост ти бях сега,

появил се на пътя  на съдбата,

или исках болката да изцеля,

повикана при мен от самотата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...