10 feb 2010, 14:01

Дали

1K 0 2

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?

 

Дали не бях старец побелял,

потънал в спомен избледнял,

или сред толкова въпроси

по тебе вечно съм копнял?

 

Дали не бях мрачното небе,

поръсено със звезден прах,

или стоях пред  теб на колене,

търсещ с устни твоето лице?

 

Дали не бях рицар без  доспехи,

разголил  доблестната си душа,

или застанал слаб пред участта,

търсех топлината на плътта ти?

 

Дали неканен гост ти бях сега,

появил се на пътя  на съдбата,

или исках болката да изцеля,

повикана при мен от самотата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...