10 февр. 2010 г., 14:01

Дали

999 0 2

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?

 

Дали не бях старец побелял,

потънал в спомен избледнял,

или сред толкова въпроси

по тебе вечно съм копнял?

 

Дали не бях мрачното небе,

поръсено със звезден прах,

или стоях пред  теб на колене,

търсещ с устни твоето лице?

 

Дали не бях рицар без  доспехи,

разголил  доблестната си душа,

или застанал слаб пред участта,

търсех топлината на плътта ти?

 

Дали неканен гост ти бях сега,

появил се на пътя  на съдбата,

или исках болката да изцеля,

повикана при мен от самотата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...