Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?
Дали не бях старец побелял,
потънал в спомен избледнял,
или сред толкова въпроси
по тебе вечно съм копнял?
Дали не бях мрачното небе,
поръсено със звезден прах,
или стоях пред теб на колене,
търсещ с устни твоето лице?
Дали не бях рицар без доспехи,
разголил доблестната си душа,
или застанал слаб пред участта,
търсех топлината на плътта ти?
Дали неканен гост ти бях сега,
появил се на пътя на съдбата,
или исках болката да изцеля,
повикана при мен от самотата?
© Йордан Малинов Всички права запазени
Керемидена, наклонена!