10.02.2010 г., 14:01

Дали

995 0 2

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?

 

Дали не бях старец побелял,

потънал в спомен избледнял,

или сред толкова въпроси

по тебе вечно съм копнял?

 

Дали не бях мрачното небе,

поръсено със звезден прах,

или стоях пред  теб на колене,

търсещ с устни твоето лице?

 

Дали не бях рицар без  доспехи,

разголил  доблестната си душа,

или застанал слаб пред участта,

търсех топлината на плътта ти?

 

Дали неканен гост ти бях сега,

появил се на пътя  на съдбата,

или исках болката да изцеля,

повикана при мен от самотата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...