Feb 10, 2010, 2:01 PM

Дали

  Poetry » Love
994 0 2

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?

 

Дали не бях старец побелял,

потънал в спомен избледнял,

или сред толкова въпроси

по тебе вечно съм копнял?

 

Дали не бях мрачното небе,

поръсено със звезден прах,

или стоях пред  теб на колене,

търсещ с устни твоето лице?

 

Дали не бях рицар без  доспехи,

разголил  доблестната си душа,

или застанал слаб пред участта,

търсех топлината на плътта ти?

 

Дали неканен гост ти бях сега,

появил се на пътя  на съдбата,

или исках болката да изцеля,

повикана при мен от самотата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...