19 oct 2025, 8:19

Дали

183 0 0

Ти си бисер в песен извисен,

докато усещам погледа си мътен.

Това е заключително смътен

моят пример, като бъдеща целувка замъглен.

Нищо не остана,

когато нещо на момента се осланям.

Никой друг освен теб не разбира,

като сирена във водата, но зазимена,

като зимата късна надвиснала,

колкото поезията ми е смислена,

за този момент живея,

бурята да се разсее

и нашето бъдеще като семка да се посее.

Но мисля на право да ти го кажа –

само на нас живота ще се засмее

и щастие ще ни залее,

нищо общо с метално – ментален свят на нещастия, като брат – познат.

Глад, глад е да се връщаме назад,

когато отзад е начинанието ново.

Важно е за мен да ме погледнеш с любов

и не към мен да се обръщаш като за лов.

Застинах в този зов,

но жалко, че не е нов.

Бос, бос като прадедите със съзнание,

изкупителни други, а съдията до нас пак свири.

Кумири да има за децата,

докато краката им в калта на жалкия проблясък на новата система за ред.

Нищо не е същото,

а онова жълтото отгоре,

ще ни извиси по-нагоре.

Защото там не съм успан.

Нищо не зависи от изборите ни,

а от борбата за мирните дни по-нататък…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Врачев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...