19 окт. 2025 г., 08:19

Дали

182 0 0

Ти си бисер в песен извисен,

докато усещам погледа си мътен.

Това е заключително смътен

моят пример, като бъдеща целувка замъглен.

Нищо не остана,

когато нещо на момента се осланям.

Никой друг освен теб не разбира,

като сирена във водата, но зазимена,

като зимата късна надвиснала,

колкото поезията ми е смислена,

за този момент живея,

бурята да се разсее

и нашето бъдеще като семка да се посее.

Но мисля на право да ти го кажа –

само на нас живота ще се засмее

и щастие ще ни залее,

нищо общо с метално – ментален свят на нещастия, като брат – познат.

Глад, глад е да се връщаме назад,

когато отзад е начинанието ново.

Важно е за мен да ме погледнеш с любов

и не към мен да се обръщаш като за лов.

Застинах в този зов,

но жалко, че не е нов.

Бос, бос като прадедите със съзнание,

изкупителни други, а съдията до нас пак свири.

Кумири да има за децата,

докато краката им в калта на жалкия проблясък на новата система за ред.

Нищо не е същото,

а онова жълтото отгоре,

ще ни извиси по-нагоре.

Защото там не съм успан.

Нищо не зависи от изборите ни,

а от борбата за мирните дни по-нататък…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Врачев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...