19.10.2025 г., 8:19

Дали

181 0 0

Ти си бисер в песен извисен,

докато усещам погледа си мътен.

Това е заключително смътен

моят пример, като бъдеща целувка замъглен.

Нищо не остана,

когато нещо на момента се осланям.

Никой друг освен теб не разбира,

като сирена във водата, но зазимена,

като зимата късна надвиснала,

колкото поезията ми е смислена,

за този момент живея,

бурята да се разсее

и нашето бъдеще като семка да се посее.

Но мисля на право да ти го кажа –

само на нас живота ще се засмее

и щастие ще ни залее,

нищо общо с метално – ментален свят на нещастия, като брат – познат.

Глад, глад е да се връщаме назад,

когато отзад е начинанието ново.

Важно е за мен да ме погледнеш с любов

и не към мен да се обръщаш като за лов.

Застинах в този зов,

но жалко, че не е нов.

Бос, бос като прадедите със съзнание,

изкупителни други, а съдията до нас пак свири.

Кумири да има за децата,

докато краката им в калта на жалкия проблясък на новата система за ред.

Нищо не е същото,

а онова жълтото отгоре,

ще ни извиси по-нагоре.

Защото там не съм успан.

Нищо не зависи от изборите ни,

а от борбата за мирните дни по-нататък…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Врачев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...