28 abr 2009, 8:52

Дали

767 0 2

Дали отдавна закъсняла
идва първата любов,
или дълбоко се е таяла,
чакайки далечен зов?

Дали мъжът до нас е всичко,
или просто е заблуда?
Питаме се вече колко
обич даваме в принуда.

Дали отново ще зарасне
раната от вчера незараснала,
или тя ще си остане
и ще кърви пораснала?

Колко пъти със сълзите си
сме заспивали превити?
А пък те сънуват ангели,
или пък жените си пребити.

Струва ли си зарад пясъка -
изплъзваща се обич,
всеки ден да слушаш крясъка
и да се превиваш ти под бич.

Не, не трябва ний, момичета,
тъй безславно да живеем.
Трябва да сме като птичета -
волни в небесата да се реем.

Ще се стопляме от слънцето,
не от обичта измамна.
Ще живееме в сърцето
с топлината на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм го посветила на себе си.Просто с моите приятелки отворихме такава тема за разговор и на мен веднага ми дойде този стих.
  • Що ти трябва обич по принуда да даваш и под бич?! Приеха захон за домашното насилие...искаш адвокатите гладни ли да умрат в тая криза?! Зем.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...