28.04.2009 г., 8:52

Дали

761 0 2

Дали отдавна закъсняла
идва първата любов,
или дълбоко се е таяла,
чакайки далечен зов?

Дали мъжът до нас е всичко,
или просто е заблуда?
Питаме се вече колко
обич даваме в принуда.

Дали отново ще зарасне
раната от вчера незараснала,
или тя ще си остане
и ще кърви пораснала?

Колко пъти със сълзите си
сме заспивали превити?
А пък те сънуват ангели,
или пък жените си пребити.

Струва ли си зарад пясъка -
изплъзваща се обич,
всеки ден да слушаш крясъка
и да се превиваш ти под бич.

Не, не трябва ний, момичета,
тъй безславно да живеем.
Трябва да сме като птичета -
волни в небесата да се реем.

Ще се стопляме от слънцето,
не от обичта измамна.
Ще живееме в сърцето
с топлината на небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм го посветила на себе си.Просто с моите приятелки отворихме такава тема за разговор и на мен веднага ми дойде този стих.
  • Що ти трябва обич по принуда да даваш и под бич?! Приеха захон за домашното насилие...искаш адвокатите гладни ли да умрат в тая криза?! Зем.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...