28 апр. 2009 г., 08:52

Дали

765 0 2

Дали отдавна закъсняла
идва първата любов,
или дълбоко се е таяла,
чакайки далечен зов?

Дали мъжът до нас е всичко,
или просто е заблуда?
Питаме се вече колко
обич даваме в принуда.

Дали отново ще зарасне
раната от вчера незараснала,
или тя ще си остане
и ще кърви пораснала?

Колко пъти със сълзите си
сме заспивали превити?
А пък те сънуват ангели,
или пък жените си пребити.

Струва ли си зарад пясъка -
изплъзваща се обич,
всеки ден да слушаш крясъка
и да се превиваш ти под бич.

Не, не трябва ний, момичета,
тъй безславно да живеем.
Трябва да сме като птичета -
волни в небесата да се реем.

Ще се стопляме от слънцето,
не от обичта измамна.
Ще живееме в сърцето
с топлината на небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм го посветила на себе си.Просто с моите приятелки отворихме такава тема за разговор и на мен веднага ми дойде този стих.
  • Що ти трябва обич по принуда да даваш и под бич?! Приеха захон за домашното насилие...искаш адвокатите гладни ли да умрат в тая криза?! Зем.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...