Дали
769
0
2
Дали отдавна закъсняла
идва първата любов,
или дълбоко се е таяла,
чакайки далечен зов?
Дали мъжът до нас е всичко,
или просто е заблуда?
Питаме се вече колко
обич даваме в принуда.
Дали отново ще зарасне
раната от вчера незараснала,
или тя ще си остане
и ще кърви пораснала?
Колко пъти със сълзите си
сме заспивали превити?
А пък те сънуват ангели,
или пък жените си пребити.
Струва ли си зарад пясъка -
изплъзваща се обич,
всеки ден да слушаш крясъка
и да се превиваш ти под бич.
Не, не трябва ний, момичета,
тъй безславно да живеем.
Трябва да сме като птичета -
волни в небесата да се реем.
Ще се стопляме от слънцето,
не от обичта измамна.
Ще живееме в сърцето
с топлината на небето.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
