10 abr 2025, 7:49

Дали били сме

  Poesía
302 4 4

Когато всяко зло погълне от своята отрова...

и усети вкуса на горчив бадем!?

Дали ще се помоли, ще попита,

за какво човека е роден.

 

Кога доброто ще извика...стига мъки!?

И дали нещо тук ,не вярвам да се промени.

Камбаните отдавна не звънят...

и паяци спокойно в тях живеят.

 

Народ с история,"Реве"защо ли...

слаб ли е,обезверен и как заспива

какви ,приказки разказва на своите деца.

Че имало е,Българи...герой,Били.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Приятели за коментарите за любими и за прочита!Хубава вечер на всички!До нови!
  • https://bulgarianhistory.org/the-outlook-chast-purva/ Приятелю Младене, малко е дългичко за четене това материалче, но не е писано от нашенец. Американец е автора. На някои от събитията е бил очевидец. Има едно място, много показателно, където обяснява, как е реагирал народа, при получаване на повиквателните за мобилизация...Дори само тази история да имахме, тия 150 години ,, свобода ", пак са достатъчни, за да ни покажат, че всеки народ има славни моменти, има и дни на позор. Един факт обаче, няма как да се скрие. Над 1300 години име на държава. Мисля че само това е достатъчно.
  • Лично аз не вярвам в басните, че българите са имали някога велика история. Откакто печенегите са ги погълнали, нищо хубаво не е останало. Останала е някаква утайка, която се бълника от 681-ва година, та досега. Но много ми хареса, Приятелю, твоето:

    "Камбаните отдавна не звънят...
    и паяци спокойно в тях живеят."

    Образно и разтърсващо е, като старите калеври от една знаменита картина на Ван Гог! Поздравление!
  • "Камбаните отдавна не звънят...
    и паяци спокойно в тях живеят".... Колко тъжно и истинско, приятелю ... Но, ние сме "народ с история"- били сме и ще бъдем!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...