Дали били сме

Poetry

306 4 4

Когато всяко зло погълне от своята отрова...

и усети вкуса на горчив бадем!?

Дали ще се помоли, ще попита,

за какво човека е роден.

Кога доброто ще извика...стига мъки!?

И дали нещо тук ,не вярвам да се промени.

Камбаните отдавна не звънят...

и паяци спокойно в тях живеят.

Народ с история,"Реве"защо ли...

слаб ли е,обезверен и как заспива

какви ,приказки разказва на своите деца.

Че имало е,Българи...герой,Били.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Благодаря,Приятели за коментарите за любими и за прочита!Хубава вечер на всички!До нови!

2025-04-10T18:29:36+03:00
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)

https://bulgarianhistory.org/the-outlook-chast-purva/ Приятелю Младене, малко е дългичко за четене това материалче, но не е писано от нашенец. Американец е автора. На някои от събитията е бил очевидец. Има едно място, много показателно, където обяснява, как е реагирал народа, при получаване на повиквателните за мобилизация...Дори само тази история да имахме, тия 150 години ,, свобода ", пак са достатъчни, за да ни покажат, че всеки народ има славни моменти, има и дни на позор. Един факт обаче, няма как да се скрие. Над 1300 години име на държава. Мисля че само това е достатъчно.

2025-04-10T10:04:56+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Лично аз не вярвам в басните, че българите са имали някога велика история. Откакто печенегите са ги погълнали, нищо хубаво не е останало. Останала е някаква утайка, която се бълника от 681-ва година, та досега. Но много ми хареса, Приятелю, твоето:

"Камбаните отдавна не звънят...
и паяци спокойно в тях живеят."

Образно и разтърсващо е, като старите калеври от една знаменита картина на Ван Гог! Поздравление!

2025-04-10T09:07:50+03:00
dorageorg (Дора Пежгорска)

"Камбаните отдавна не звънят...
и паяци спокойно в тях живеят".... Колко тъжно и истинско, приятелю ... Но, ние сме "народ с история"- били сме и ще бъдем!

2025-04-10T08:21:05+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0